Европейският съюз и Израел
Общ преглед:
Отношенията между Европа и еврейския народ от създаването на Държавата Израел през 1948 г. до днес имат дълга и сложна история.
Често се казва, че Европа представлява конструкция от наследството на три града, които са символ на три цивилизации в човешката история: Рим, Атина и Ерусалим. В този смисъл може да се каже, че поне една трета от наследството на Европа има еврейски корени.
Много личности с еврейски произход са имали ключова роля във формирането на европейската култура. Би било много трудно да си представим съвременна Европа без приноса на хора като Спиноза, Фройд и Айнщайн.
В историята на отношенията между Европа и еврейския народ обаче има и много тъмни страници. Евреите в Европа много често са били обект на омраза, преследване и брутално унищожение поради една единствена причина – че са евреи. Най-чудовищният пример за това отношение е унищожението на шест милиона евреи по времето на Холокоста.
Не е възможно да разберем нова Европа без разбирането за Холокоста.
След Втората световна война европейските лидери бяха достигнали до два основни извода относно Държавата Израел и еврейското население на Европа:
- Историята е показала, че еврейският народ никога не може да живее в пълна безопасност, без да има своя собствена държава и затова международната общност подкрепи създаването на съвременната Държава Израел през 1948 г.
- Въпреки признанието на европейските лидери, че безопасността на евреите може да бъде гарантирана само в тяхна собствена държава, европейските нации като цяло бяха решени да не допуснат никога повече евреи да страдат на територията на Европа.
1948-1967-2009
Повечето политически експерти са съгласни, че отношенията между Европа и Израел през периода от 1948 г. до 1967г. като цяло са били характеризирани от разбирателство и взаимна подкрепа. Ужасите на Втората световна война все още са били живи в паметта на тогавашното поколение и светът като цяло се е възхищавал от многобройните постижения на младата и пълна с жизненост еврейска държава.
След Шестдневната война през 1967 г. международната общност започна да възприема Израел по различен начин. Изведнъж светът започна да гледа на тази нация като на агресор и окупатор вместо като на безопасно убежище за преследваните евреи.
Тази промяна настъпи по времето на общо недоволство и размирици, включително студентски протести в страните на Запада, когато марксизмът имаше силно влияние върху формирането на мисленето на много интелектуалци и млади хора. Според това мислене, базирано на марксистките теории, на Израел сега се гледаше като на западна колониална държава, подкрепяна от „империалистката” държава САЩ.
Това ново отношение към Израел обаче не беше породено само от промяната в политическото мислене. Икономическите аспекти придобиваха все по-голяма тежест, тъй като арабските правителства използваха своя контрол върху износа и цените на петрола, за да оказват натиск върху западните правителства, така че те да заемат страната на арабите в близкоизточния конфликт. Два основни фактора формираха политиката на Европа по това време – интересите на арабския петрол и опитите да се сформира общоевропейска сила, която да конкурира САЩ. И така Европа започна да се възприема като съюзник на арабските страни, докато САЩ подкрепяше Израел.
Тъй като по това време Европейският съюз все още нямаше единна външна политика, отделните страни можеха свободно да заемат позицията, избрана от собствените им правителства. През последните няколко години обаче както в ООН, така и в Брюксел нарасна натискът върху страните - членки да заемат позиция en bloc по въпросите на близкоизточния конфликт. Въпреки това обаче, дори през април 2009 г. в ЕС имаше сериозно разделение по въпроса за участието в конференцията „Дърбан II”. В момента на съставянето на този материал, Чехия, която понастоящем председателства ЕС, открито въведе своя собствена политика по отношение на Израел, различна от политиката на Европейската комисия.
Европа след 11 септември
Според едно проучване от 2003 г. обикновените европейци считат, че Израел е главната заплаха за световния мир. Това проучване и нарастването на антисемитизма в Европа по време на Втората интифада бележат много сериозна промяна в отношението на ЕС към Израел. Тази промяна доведе и до решението на израелското правителство да се изтегли от Газа през 2005 г., надявайки се по този начин да спомогне за създаване на палестинска държава. След терористичните атаки на 11 септември, 2001 г. обаче и последвалите атентати в Мадрид (2004 г.) и Лондон (2005 г.) изведнъж част от европейската политическа общност се събуди за жестоката реалност на тероризма – нещо, от което Израел страда вече много години наред.
И докато в известна степен, през последните години европейската политическа общност има отношение на по-голямо съчувствие и разбиране към Израел, общественото мнение в Европа не отразява тази тенденция. При настоящата ситуация европейските правителства са настроени про-Израел в по-голяма степен отколкото европейските общества като цяло. Така че ако през следващите години ЕС и правителствата на страните - членки променят политиката си спрямо Израел, за съжаление, тази промяна най-вероятно ще бъде подкрепена от техния електорат.
Това може да се случи много по-скоро отколкото осъзнаваме. Подкрепата на ЕС за Израел е тясно свързана с това дали израелското правителство ще продължи с плановете от Анаполис за създаване на палестинска държава. Ако Израел реши да не продължи в тази посока, тонът от страна на Брюксел ще се промени. Това става все по-ясно през последните няколко седмици, като се имат предвид коментарите на Върховния представител на ЕС за общата външна политика Хавиер Солана и Европейския комисар по външните отношения Бенита Фереро-Валднер. И двамата европейски лидери подчертаха, че Израел трябва да продължи с мирния план от Анаполис, ако иска да има нормални взаимоотношения с Брюксел. Така че отношенията между ЕС и Израел са изправени отново пред сериозни предизвикателства.
You are here:
